Заключителна конференция на Икономически университет – Варна по проект EIT Food Hub

На 2 декември от 14:00 часа в зала „Черно море“ на хотел „Черно море“ Икономически университет – Варна, в партньорство с Регионална агенция за предприемачество и иновации – Варна (РАПИВ), представи успешното изпълнение на дейностите като национален EIT Food Hub за България за периода 2024–2025 г. Проектът е финансиран от EIT Food, подкрепен от Европейския съюз. Събитието обедини представители на агробизнеса, академичните среди и предприемаческия сектор с цел обсъждане на ключовите предизвикателства пред съвременната хранителна система и възможните технологични подходи за тяхното преодоляване.

Пресконференцията беше открита официално от проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на Икономически университет – Варна. Резултатите от изпълнението на проекта бяха представени  от проф. д-р Бистра Василева, заместник-ректор по научни изследвания, иновации и развитие на кадрите в ИУ-Варна, Мирослава Иванова, ръководител сектор „Управление на проекти“ в ИУ-Варна и Ирина Кирчева от РАПИВ. Събитието продължи с дискусия, в която участваха Георги Илиев, търговски директор в „Траки фууд“ ЕООД, Добри Добрев, изпълнителен директор в „ДО БГ“ ЕООД и гл.ас. д-р Петьо Бошнаков, преподавател в катедра МИО към ИУ-Варна, собственик и управител на Chateau Boshnakoff и председател на Черноморска лозаро-винарска камара. По време на дискусията бяха обсъдени следните теми:

• административните затруднения и забавянията в ключови процеси, които възпрепятстват развитието на бизнеса;
• предизвикателствата, произтичащи от недостатъчната подготовка на средния ешалон в държавната администрация спрямо новите изисквания на сектора;
• недостигът на квалифицирани специалисти, които да допринасят за решаването на съществуващите проблеми, вместо да се превръщат в част от тях;
• нелоялната конкуренция, породена от нерегламентиран внос, която поставя коректните производители в неблагоприятна позиция;
• потенциалът на AI агентите да подпомогнат преодоляването на тези предизвикателства – от процесна оптимизация до мониторинг, анализ и подобряване на административните взаимодействия.

Участниците в дискусията се обединиха около становището, че сътрудничеството в бизнеса и технологичните решения могат да окажат значимо положително влияние чрез автоматизация, повишена проследимост, усъвършенстван анализ на данни, внедряване на интелигентни системи за управление и подобрена институционална координация. В същото време бе подчертано, че устойчивото развитие на сектора изисква компетентни кадри, модернизирана администрация и регулаторна рамка, която насърчава иновациите, вместо да ги затруднява.